Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г. и период на присъединяване към Съюзниците през Втората световна война до края на войната. В българската историография до 90-те години най-често участието на България на страната на Оста се пренебрегва, а това на страната на Съюзниците е наричано по съветски образец Отечествена война. В годините на Втората световна война, в зависимост от променящата се военнополитическа обстановка, българската армия провежда няколко частични мобилизации. Още през юли – август 1939 година се попълват няколко съединения, които се развръщат на югоизточната граница, за нейното прикриване в случай на война с Турция. С присъединяването на България към Тристранния пакт в началото на 1941 година българските части действат с мирновременния си състав, като част от тях се комплектуват до щатовете за военно време с частична мобилизация. В резултат на мобилизацията през февруари и март 1941 г. съставът под знамената от 100 000 нараства близо три пъти, като във войската са мобилизирани 295 000 души, в трудови войски – 25 000, а в български държавни железници – 28 250. След обявяването на война на Англия и САЩ в края на 1941 г. мобилизационното развръщане нараства отново. Увеличава се численият състав на двата корпуса, намиращи се извън пределите на старата граница. Нарастване на армията има и през 1944 година. Попълнени са 11 дивизии и 4 бригади от 447 000 души.